Конският кестен (Aesculus) е красиво дърво, много е приспособим и вирее от Кавказ до Британските острови.    През 1565 г. лечителят Матиолус  го споменава като лечебно средство, подходящо за изтощени коне. В Турция също са го ценели като продукт, което облекчава кашлицата при коне, и много вероятно така да е тръгнало името на кестена. Според някои ботаници, по време на обсадите на Австрия турците са  го пренесли като вид в Централна Европа.    Листенцата, цветчетата  и кората на растението имат от столетия своето запазено място в народната медицина.     Как кестените подкрепили производството на бира?   Навремето конският кестен се сдобил с прозвището „ Кестенът на пивниците”. В Бавария напр, където бирата се прави на ниски температури, са го използвали да хвърля сянка на пивоварните, обяснява Карин Бухарт,  член на Европейското дружество по лечебно изкуство, цитирана от сп. Servus.    Кестените съдържат смес от сапунини, от който най-виден представител е есцинът,  както и флавоноиди, дъбилни вещества и кумарини. Сапунините са активни вещества, които както сапуните намаляват повърхностното напрежение на течностите и произвеждат пяна,  като могат да разтварят дори гъсти субстанции като мазнините. Есцинът спира възпаленията, уплътнява кръвоносните съдове, действа отводняващо на тъканите, спира производството на хистамин в организма, за да не се разширяват допълнително кръвоносните съдове.     Кестените са познати като лечебно средство при заболявания на вените. Те се препоръчват, когато усещаме тежест в краката и болки, когато ни сърбят през нощта и се подуват. Действието им върху вените и артериите протича в две фази : кръвоносните съдове се разширяват, а после стават по-издръжливи. Оттичането на кръв от вените се улеснява.     Тонизиращо действие на кестена помага и при хемороиди. Външното му приложение с тинктура или промивка се струва да си опита.       Брашното от конски кестен е честа съставка на емфието. То кара носната лигавица и полипите да се свиват, пояснява  Катрин Бухарт.      В народната медицина препаратите от кестени се използват външно. „Не ви съветвам да си произвеждате сами извлеци или прахчета, защото количеството есцин не може да се измери точно в домашни условия, а във фармацията дозата прави лекарство”, напомня  още Бухарт.       Рецепта № 1: За уморени крака Разтривка с конски кестен за подсилване на вените може да се направи много лесно.  Зрели кестени се нарязват на четвъртинки и се поставят за 30 дни в около 25 % vol. алкохол, т.е само разредени алкохоли (хидроалкохоли) могат да извлекат ценните сапунини от кестена, обяснява още Бухарт.    Рецепта №2: Екопрепарат за миене на чинии и пране Съставки: 5 зрели пресни кестени, 3 суп.л. природен оцет и вода. Кестените се нарязват на малки парченца и се смилат в миксера. Оставят се 1 час да стоят, след което течността се прецежда и с оцет се слага в дозатора, в който обикновено сипвате праха за пране. Перете, както обикновено.   Кестенът тук е в ролята на детергент, т.е на активно вещество. От прецедените кестени може от 2 до 3 пъти да имате готов препарат за бита.     Свързани статии: Кестените – източник на здраве през зимата Народна рецепта за разширени вени Разширени вени – няма застраховани